Великденска промоция - Трилогия

Възползвайте се от пакетна промоция на Луи.

Купете си книга 1, книга 2, и книга 3 в пакет СЕГА само за 24.90 лв.!
Купи сега
book

Семейно щастие за напреднали

Невероятно успешната поредица книги на Луи, „Има ли живот след брака“: “Размислите на един ветеран“ и „Късчета реалност“, намира своето естествено идейно продължение - “Семейно щастие за напреднали”. Авторът представя един  съвременен поглед  върху ролята на семейството и моделите на човешки взаимоотношения. Разказите са ценни уроци по човечност, обрисувани чрез типичните за писателя увлекателни сюжети, пълнокръвни персонажи, живи диалози и запомнящи се ситуации. Образният език и интелигентният хумор правят посланията разбираеми за читатели от всички възрасти.

Книгата с разкази, “Семейно щастие за напреднали”, дава възможност да погледнем отстрани ситуации, в които сме попадали, да се измъкнем по оригинален начин от неприятности, да научим повече за себе си, за околните, за самотата, за правилния избор в живота, за духовното израстване и „за бурите, които разчистват пътя ни“.
Купи сега
book 3

Късчета реалност

След успеха на „Има ли живот след брака“ авторът продължава да радва читателите с вълнуващи житейски истории. В „Късчета реалност“ Луи представя истински персонажи и емоционално пресъздава забавните ситуации, в които те попадат. Обект на хумора му са деформираната ценностна система на обществото днес и човешките слабости. Авторът ще Ви разсмее и ще Ви разкрие как трудните моменти са част от пътя към щастието, което винаги е близо и чака да го забележите. Купи сега

Има ли живот след брака

Началото  беше  поставено  с  гръм.  Една  студена  декем-
врийска нощ аз и няколко мои колеги изживяхме един малък
ужас – щяхме да се издавим. Отървахме се само с уплаха, мо-
рето  ни  пощади.  Някои  веднага  напуснаха,  някои  се  пропи-
ха, но всички загубихме съня си. Казват, че когато загубиш
нещо,  съдбата  ти  подарява  друго  в  замяна.  Моят  подарък
беше неочакван – прописах. Още на следващата нощ. Може
би,  за  да  избягам  от  демоните  си.  Може  винаги  да  е  било  в
мен и да е чакало подходящия момент. Нямам идея.
През  цялото  това  време,  докато  се  въртях  в  леглото,
докато  се  чудех  ще  запазя  ли  разсъдъка  си,  един  човек  беше
до мен. Съпругата ми. Моята муза. Моята опора. Първият
ми редактор. Най-големият ми критик. Единствената при-
чина този проект да види бял свят.
Посвещавам ти тази книга, миличко.
А ти, скъпи читателю, забавлявай се! Със сигурност ще
се откриеш вътре..
Купи сега
book
Цезар

Цезар

Помня пътувахме по работа. Бързахме, чакаше ни важен клиент в София. Бяхме с Теодор,
той шофираше. Ставаше въпрос за много пари, двамата трябваше, просто бяхме длъжни да
направим сделката. Неговият шеф много разчиташе на това. Когато пътуваш от морето към
столицата тръгваш някъде към пет сутринта, за да можеш да си в работно време при господа началниците от София. Тъкмо се развиделяваше, когато го видяхме. Младо куче, явно улично,
беше ударено от кола. Лошо. Аз изпсувах безпомощно, просто нямаше как да му помогнем.
Целия разказ

Разговорът

- Здравей тате!
- Здравей моето момче, как беше в училище днес?
- Долу-горе. Нямам оценки. Искам да те питам нещо. Имаме едно момче в класа, болен е.
Трябва да го оперират в Германия.
- Много ще се радвам ако се оправи.
- Събираме пари за него. Почти всички в училище дадоха.
- Браво бе! Вие сте супер!
- Така си е. Учителката каза, че вече сме дарили десетки хиляди.
- Страхотно.
- И аз дадох.
- Разбира се че ще дадеш.
- Не само един ден, всеки път като ми оставаха пари ги пусках в кутията.
- Гордея се с теб.
Прочети целия разказ
Разговорът
Котаракът на леля Катя

Котаракът на леля Катя

Голяма гадина. Винаги като се разгонеше препикаваше входната ми врата. Голям,
черен, нагъл, войнствено настроен и уж домашен. Но си хойкаше по цял ден, прибираше
се само привечер да го нахранят. Всяка вечер мяукаше за храна, не че му беше
отказвана, просто ей така, да се знае кой е шефа. Леля Катя го беше кръстила на мъжа
си- Петър. И не даваше дума да се издума за него. Децата й отдвана бяха създали
собствени семейства, така че й беше останал само той. И мъжа й де, ама той не се
броеше. Поне сто пъти съм се карал с нея за това изчадие от ада:
-Лельо ма, пак ми се изпика това животно на вратата! Целия ни апартамент мирише на
амоняк! Писна ми!
Прочети целия разказ
Купи сега