Купи сега промоция - Трилогия

(цена с включена доставка на територията на България до офис на Спиди - 29.90лв.) Или поръчай на телефон: 0884929112
Не е въведено име!
Грешка в e-mail !
Не е въведен телефон!
Не е въведен адрес!
Не е въведено количество!
Липсва текст на съобщението!
Не са приети общите условия!
Полетата с (*) са задължителни!


На риба

Събота е. Рано сутрин. Страхотно време за разходка. Въздухът е свеж, мирише на море. И на есен. Лек североизточен ветрец си играе с върховете на дърветата в парка. Още няма много хора, тихо е. Аз и Арес обикаляме редовните места за маркиране. Той е на кеф, току ще се бе запознал с една мацка. От неговата порода. Знам, че щеше да я сънува тази вечер. И да скимти блажено...
           Аз обаче му развалих хубавата разходка. Понеже го дръпнах към пристанището. Искаше ми се да погледам малко рибарите. Знаех че са там, те винаги са там по това време от годината. Беше излязъл малко сафрид, те го чакаха от месеци. Пък и почивен ден, ако се измъкнеш рано рано няма да те кара жена ти да оправяш течащия кран на мивката да речем... Излязохме ние с кучето на кейовата стена и ги видяхме. Десетки мъже на средна възраст, с дългите пръти и чепаретата. До всеки имаше по една раница с резервни такъми, храна, вода... Арес се приближи до първата и взе настойчиво да я души. Заради сандвича в нея. Аз понечих да го дръпна.
-Остави животинката бе, нека се запознаем. -рибарят, очевидно по-възрастен от мен, явно имаше навика да чете лекции на непознати. -Какво ги тормозите тия животни? За това ли го купи навремето? Да не му даваш да диша?
Щеше ми се да му кажа, че го купих заради децата, и в крайна сметка те ме оставиха да си го разхождам сам, че животинката е най-глезения член на семейството, че никога не е бил удрян, и така нататък, и така нататък... Обаче отговорих:
-Така, както се върти или иска закуската ви, или да се облекчи.
-Остави го!
И аз отпуснах повода. Арес се завъртя още веднъж, издебна рибаря да се обърне към морето, и се облекчи. Обилно. Върху закуската му.
-КАКВО ПРАВИШ БЕ? Защо го остави? Не го ли видя какво ще направи? -възрастният мъж беше меко казано ядосан.
-Ха?! Оставих до да диша? -ухилих се аз и подминах. Той скочи да си оправя нещата.
    Малко по-нататък по редицата имаше една двойка. Значително по-млади от останалите хора на стената. И къде къде по-колоритни. Естествено седнах на пейка зад тях, понеже беше ясно че ще има шоу. Кой взима съпругата си за риба?! И защо? В крайна сметка риболовът е предимно терапия. Лечение на нервите. Но нека проследим щастливото семейство.
-Харесва ли ти новата въдица, която ти купих? -младата дама очевидно се бе постарала да достави удоволствие на съпруга си. Той от своя страна погледна въпросната въдица. Беше около три пъти по-къса от прътите на другите рибари. За сметка на това обаче имаше много лъскава машинка. Явно беше скъпа. И много по-трудна за работа. Понеже другите на кея само поклащаха прътите и така движеха многото малки кукички на чепарето. Нашият герой трябваше да замята напред и да работи със скъпата машинка. И да ползва доста по-малко чепаре. Обаче не смееше да се оплаче. Все пак жена му се беше постарала.
-Да, много е хубава въдицата.
-А защо тогава нищо не хващаш?
Погледнах физиономията на мъжа. Явно искаше да отговори подобаващо:
“Понеже с тая въдичка съм като инвалид, не виждаш ли с какви пръти работят другите? Защо не пита, преди да хвърлиш една торба пари? Моите пари? Аз ако ти бях купил зимни ботуши средата на лятото? Два размера по-малки? Как щеше да реагираш? “
Обаче отговори:
-Еми не знам  миличко, все пак тук има и голяма доза шанс. Все ще хванем нещо...
-Уф, добре. Ама да знаеш, че ми е скучно.
-Аз ти казах сутринта...
-Казал бил, ако не бях дошла кой знае на къде щеше да се попилееш. И на връщане да купиш едно кило сафрид от магазина. Всички мъже така правят. Обаче ми се ходи  по малка нужда.
-Е ние излязохме от къщи преди двадесет минути, защо не ходи там?
-Там не ми се ходеше. Къде да отида сега?
-Ей там, зад ъгъла.
-Ти луд ли си? Пред толкова мъже...
-Еми ние там ходим.
-Това не е място за една дама.
-Да си дойдем на думата.
-Ела с мен да ме пазиш.
-Уф...
Сгъна той багажа под нетърпеливия й поглед и се отдалечиха. След около двадесет минути ги видях да се приближават, и пак застанаха на същото място, точно пред мен.
-Тия тоалетни са ужасни! -изписка младата дама.
-Еми аз ти показах доста храсти...
-Животно. Гледай поне нещо да хванеш, на всичките си приятелки съм казала, че сме за риба. Трябва да поста поне една снимка...
И съпругът започна на ново да опъва такъмите. Докато го правеше мадам начена безконечен разговор по телефона:
-Да бе Мими, тук съм. Ахам, за риба... Как да е, нищо не сме хванали. Моя нещо не го бива. Еми скучая. А такава хубава въдица съм му купила, искаш ли да ти я снимам? Ти пиеш кафенце? С Надето? Прати й много поздрави. Еми да, много ми се искаше да съм с вас, ама моя... Не спря да мрънка да съм дойдела с него. И за какво? Нищо...
Нейния се изплю ядно в морето. Двама по-възрастни рибари размениха реплики, под мустак:
-В пет съм станал брат, само и само да не ми намила мойта. Идвам тука, и какво? Същата работа.
-Айде да се преместим малко по-надолу.
-Ама тука кълве, а там няма нищо.
И в доказателство на думите му две сребристи рибки се замятаха на куките на чепарето.
-Еми хващат, хващат хората, а ние нищо. Ей го, сега даже и до нас извадиха. Ако моя не улови нищо ще се снимам с кофата на съседите. Уж че е наша... -любещата съпруга продължаваше да мачка егото на мъжа си. Той гледаше към морето и се опитваше да я игнорира. И понеже явно някой отгоре го съжали върха на въдицата му се огъна. Той дръпна и наистина – във водата проблесна сребрист гръб. Обаче не беше на сафрид, рибата беше значително по-голяма. И бе уловена за опашката. Което я правеше доста по-пъргава и ваденето й по-трудно.
-Ехаааа, затварям ти Миме, моя хвана нещо! -изписка съпругата и скочи. Като по чудо мъжът й успя да докара рибата до брега. Кефал, поне половин килограм. Скачаше като бесен. Жената огласи утрото с писъците си.
-Ура! Видяхте ли бе? Всички ли видяха какво хванахме? Какво е това? Кефал! Играйте си вие с тия малки рибенца. Сега ще се снимам с него! Целият свят да ме види.
И грабна рибата, която мъжът й току ще беше свалил от кукичката.
-Внимавай миличко, силен е! -опита се да я предупреди той. Но не можа да пробие еуфорията, която беше обзела младата дама. Тя се опита да хване кефала с една ръка, да застане с гръб към морето, за да може и то да влезе в снимката и да се щракне с мобилния телефон. В резултат се случиха две неща. Рибата видя своя шанс и се метна. Успешно. Изскочи от ръката на жената и цамбурна в морето. Изчезна с едно махване на опашката. Дамата се завъртя в отчаян опит да я грабне отново и ритна новата въдица. Скъпият подарък падна от кейовата стена в морето. И взе да потъва. Всички ахнаха. Съпругът изгледа изпитателно половинката си. По лицето му пробягваше калейдоскоп от емоции. Според мен се чудеше дали да бутне жена си от ръба. Обаче се взе в ръце. Извади мобилния телефон, парите и ключовете от колата от джобовете си. И се хвърли в морето.