Разкази



Бат' Данчо

— Излет? В планината? Аз? Жена, да не се обърка? За какво ми е да ма'ам крачоли по чукарите, като има Шампионска лига точно тогава?
— Еми глупавия ти мач е вечерта, ние ще направим прехода през деня...
— Не ми се ходи в гората. Там има мечки.
— Да бе, в Странджа. Стръвници. Чух, че глутници вълци обикалят посред бял ден и търсят такива пухкави като теб... Спри да се излагаш.
— Мързи ме.
— До хижата се стига с кола. Точно отпред има голямо барбекю. Този, който прави вечерята, няма да идва на излета. Ако не дойдеш, ще помоля Ванката да се погрижи за пържолките.
— Ванката е некадърник. Ще ги изгори. Пък и за какво ви е ерген на семеен излет? Нали всички други ще са по двойки?
— Освен мен де, ти нали няма да идваш. Аз ще съм сама.
— Тоя Ванката не си ли пусна нова профилна снимка във Фейса? Дето е по плочки?
— Ахам.
— Добре де, ще дойда. Обаче Ванката да не припарва до барбекюто. И теб да не доближава.
— Значи отиваме.
Целия разказ


Вълк

Александър отвори очи. Нещо не беше наред. Цялата картинка беше сбъркана поначало. Да започнем с пейзажа пред колата. Всичко бе с главата надолу. Пък и самата кола... Все едно висеше. Сашо разтърси глава. Не, не висеше автомобилът. Машината просто бе по таван. Висеше самият той, на колана. Очевидно работата беше отишла на зле. Нашият герой бавно завъртя поглед. Сняг. Навсякъде едно и също. Бяло мъртвило. А пред колата – дърво, явно се беше врязал в него. По всичко си личеше, че е бук, на възраст. Здрав ствол, сочещ небето. Тези растения нерядко минаваха двестагодишна възраст, така че този юнак тук със сигурност беше по-стар от Александър. Имайки предвид ситуацията, като нищо щеше да го надживее. С много. Целия разказ


ГОСТ

Бай Ставри се огледа. Паркът беше пуст. Само две бездомни котки се въртяха около него, едната даже се отърка в избелелия му панталон. Възрастният мъж бръкна трескаво в пазарската си чанта, извади един кренвирш, обели го с треперещи ръце и го раздели на две равни части. Хвърли ги на двете животинки и закуца, бързайки да се отдалечи. Някакви хора приближаваха, внезапно изскочили иззад храстите. Искаше му се да погали малките душички, но не посмя. Храненето на бездомни котки бе строго забранено. Пък и имаше риск да го видят. Хората се дразнеха. И с право. Бездомните животни бяха неизчерпаем източник на болести. Храненето им само увеличаваше и без това голямата им популация. И водеше до нови рискове за хората. Бай Ставри разбираше тези, които му се караха, когато го хванеха да им хвърля лакомства. Обаче... Целия разказ


Изкупление

— Ти луда ли си?
Съпругата на Николай току-що го бе помолила да отидат на врачка. И той, разбира се, беше против. Като всеки мъж.
— Много е добра, познавала на всички – каза жена му, бъдейки като всяка жена, не приемаше НЕ за отговор. Пък и много, ама много ù се искаше да си има детенце. Опитваха вече години, нищо не се получаваше. Ходиха на какви ли не изследвания, правиха Ин Витро, нищо не помогна. И когато рационалните методи се изчерпят... Обръщаш се към свръхестественото. А то беше под формата на стара жена от близко село. Само на час и половина път с колата...
— Виж, Кате, говорих си вчера с Пешо за тая врачка. Чакали са с жена си с два часа на опашка, там е лудница. Пък и тя таз баба въобще не била с всичкия си. Направо им казала да си ходят, нямала нищо за тях. Представяш ли си? Толкова път, и толкова чакане, за нищо.
— Еми да – отвърна му Катя, — те са си добре, две деца имат. На нас обаче със сигурност ще ни каже, да се надяваме ли или не. Ако твърдо ни обяви, че няма да си имаме биологично дете, подаваме документи за осиновяване. Това е.
Целия разказ


Делфин

— Не тръгвай, моля те – съпругата на Теодор го беше хванала за ръката, тригодишната им дъщеричка беше спряла да си играе и ги гледаше с неприкрит интерес.
— Стига де, не ставай параноична – Тедо беше решил да излезе днес с лодката за паламуд, пък каквото и да става. Вярно е, даваха лоша прогноза, но за след полунощ. Времето по нашите ширини се сменя или в полунощ, или точно на обед. И до полунощ го даваха хубаво. А рибата беше излязла, снощи другите се прибраха с по двеста-триста парчета на лодка. Очакваше се и тази вечер хубав улов. И останалите рибари бяха тръгнали надолу... Даже повечето бяха на пристанището и стягаха вече мрежите. А Тедо снощи не можа да излезе на море. Понеже щерка им имаше температура, и той остана вкъщи да помага. Бяха изкарали кошмарна нощ. Обаче днес детето беше добре. Само шуреят издъни ситуацията...
Целия разказ


Старецът и бирата

За първи път го видях да рови в една кофа. И ми стана криво. Може да е заложено в мен. А сигурно го има във всички ни. Обаче като видя възрастен човек да бърка из боклуците сърцето ми се къса. Понеже дори и да му помогна, да му дам някой лев или да му купя закуска – това няма да му реши проблемите. Само ще ги отложи. Но няма как и да подмина, после цял ден ще се ругая. Та бръкнах си в джоба, събрах монетите и го потупах по рамото.
-Заповядай!
-Не, благодаря. Аз не съм просяк. Ако искаш да ти помогна с нещо, може. И тогава да си платиш. Иначе абсурд.
Погледнах го в очите. Напълно нормален възрастен човек. Никакви признаци да е алкохолик или луд да речем. Но и прекалено стар да извършва физическа работа. Та той едва се държеше на краката си.
-Отивам до лавката да си купя сода, ти нещо ще искаш ли? -пробвах друг подход аз.
-Ами, вземи ми една кифла. Айде да са две.
Целия разказ


На риба

Събота е. Рано сутрин. Страхотно време за разходка. Въздухът е свеж, мирише на море. И на есен. Лек североизточен ветрец си играе с върховете на дърветата в парка. Още няма много хора, тихо е. Аз и Арес обикаляме редовните места за маркиране. Той е на кеф, току ще се бе запознал с една мацка. От неговата порода. Знам, че щеше да я сънува тази вечер. И да скимти блажено...
           Аз обаче му развалих хубавата разходка. Понеже го дръпнах към пристанището. Искаше ми се да погледам малко рибарите. Знаех че са там, те винаги са там по това време от годината. Беше излязъл малко сафрид, те го чакаха от месеци. Пък и почивен ден, ако се измъкнеш рано рано няма да те кара жена ти да оправяш течащия кран на мивката да речем... Излязохме ние с кучето на кейовата стена и ги видяхме. Десетки мъже на средна възраст, с дългите пръти и чепаретата. До всеки имаше по една раница с резервни такъми, храна, вода... Арес се приближи до първата и взе настойчиво да я души. Заради сандвича в нея. Аз понечих да го дръпна.
Целия разказ


Ол инклузив

Ходили сте, нали? Показахте ли им гръмотевиците?
Има нещо много първично в българин пред шведска маса.
В него се събужда древен инстинкт. В общи линии човек има два такива- за самосъхранение и за размножаване. Когато си пред маса отрупана с лакомства не си мислиш за секс. Мислиш си че ще се отпускат дупки на колана тая вечер, поне две.
Но да започнем историята от началото. А при нас тя дойде с телефонно обаждане. Близък мой приятел – Ванката, събираше група. Страхотен нов четиризвезден хотел на Халкидики правеше откриване. И промоционално даваха много, ама много добри цени за седмица ол инклузив, в началото на сезона. Уловката беше, че за да получим този пакет трябваше да бъдем поне тридесет човека група. Събрахме се за часове.

Няколко дни преди пътуването с жена ми овършахме мола. Знаете как е- нови, един размер по-големи бански по модата, слънчеви очила по модата, хавлии по модата, летни дрешки по модата, вечерни дрешки по модата, плажни играчки за децата по модата, въже да се обеся като видя сметката накрая- обикновено. То няма нужда да е по модата. Кой ще го гледа като вися в мазата?
Целия разказ


Картоиграчи

От време на време играя карти. Бридж-играта на интелектуалците. Не и в нашия случай.
Сядаме в хола на мой съсед-Миро, който се е подготвил и подгрял със солидно количество
алкохол, така че почваме с летящ старт. След първите няколко раздавания(някъде на средата на
втората бутилка) се почват леките закачки:
-Ей по лесни сте от майките си!!!
-Картата те бие по главата, добре че никакъв те няма.
-Снощи жена ти друго каза!
Целия разказ


Котаракът на леля Катя

Голяма гадина. Винаги като се разгонеше препикаваше входната ми врата. Голям,
черен, нагъл, войнствено настроен и уж домашен. Но си хойкаше по цял ден, прибираше
се само привечер да го нахранят. Всяка вечер мяукаше за храна, не че му беше
отказвана, просто ей така, да се знае кой е шефа. Леля Катя го беше кръстила на мъжа
си- Петър. И не даваше дума да се издума за него. Децата й отдвана бяха създали
собствени семейства, така че й беше останал само той. И мъжа й де, ама той не се
броеше. Поне сто пъти съм се карал с нея за това изчадие от ада:
-Лельо ма, пак ми се изпика това животно на вратата! Целия ни апартамент мирише на
амоняк! Писна ми!
Целия разказ


Цезар

Помня пътувахме по работа. Бързахме, чакаше ни важен клиент в София. Бяхме с Теодор,
той шофираше. Ставаше въпрос за много пари, двамата трябваше, просто бяхме длъжни да
направим сделката. Неговият шеф много разчиташе на това. Когато пътуваш от морето към
столицата тръгваш някъде към пет сутринта, за да можеш да си в работно време при господа началниците от София. Тъкмо се развиделяваше, когато го видяхме. Младо куче, явно улично,
беше ударено от кола. Лошо. Аз изпсувах безпомощно, просто нямаше как да му помогнем.
Целия разказ


Близнаците

Иван и Борко бяха близнаци. Родени в хубаво семейство, с двама работещи
родители, те имаха абсолютно еднакъв начин на живот- едно училище, еднакви дрехи, еднакво възпитание и отношение от мама и тате. Дори когато единия
направеше някоя пакост, бяха наказвани и двамата. Ей така, да бъдат изравнени
нещата. Двамата бяха родени след промените, така че живееха в модерни времена. Има две теории за развитието на човек - според едната важни са гените, според другата средата. За Ванката и Борко обаче и двете концепции сочеха, че те ще порастат с почти еднакви характери. И понеже двете момчета бяха деца на много близки мои приятели, и понеже изкласиха пред очите ми и аз бях убеден в същото.
Оказа се че съм грешил. Момчетата бяха кръстени на дядовците си. Казват падало се на име... Аз лично не вярвам в тия неща. Но все пак... дядо Иван беше мъж канара, огромен , здрав и много спокоен. Помня го че до последния си дъх работеше, след като се пенсионира даваше нощни смени като пазач. Мъж за пример.
Целия разказ


Разговорът

-Здравей тате!
-Здравей моето момче, как беше в училище днес?
-Долу-горе. Нямам оценки. Искам да те питам нещо. Имаме едно момче в класа, болен е.
Трябва да го оперират в Германия.
-Много ще се радвам ако се оправи.
-Събираме пари за него. Почти всички в училище дадоха.
-Браво бе! Вие сте супер!
-Така си е. Учителката каза, че вече сме дарили десетки хиляди.
-Страхотно.
-И аз дадох.
-Разбира се че ще дадеш.
-Не само един ден, всеки път като ми оставаха пари ги пусках в кутията.
-Гордея се с теб.
Целия разказ


Разговорът ПРОДЪЛЖЕНИЕ

-Тате, искам да те питам нещо.
-Слушам те.
-Днес Виктория ме издаде на класната.
-За какво?
-Почти целия час я гъделичках, нали седя зад нея.
-И?
-Класната доста ми се накара.
-Да не ме викат пак в училище?
-Не, няма. Но все пак искам да те питам- Да издадеш някой не е хубаво, нали?
-Ужасно е. Доносниците никога не успяват. Те носят само страдание на другите и съдбата им отвръща със същото. Но все пак, твоята съученичка не е имала избор, ти си й пречел. Това е било единствения начин да се защити. А ти защо я гъделичка?
-Много я харесвам.
Целия разказ


Повишението

Седеше си Ванката в кухнята. Имаше защо да му е весело...
Днес ни в клин, ни в ръкав, получи повишение.
И то не от ония повишения, дето се чудиш с
толкова много нови отговорности
дали въобще е повишение или чиста робия...
Не, не, приятели. Шефът му
се скара с неговия колега и за да му натрие носа дигна на
Иван парите. Понеже Иван беше съвестен служител и спокоен като темперамент. Лесно беше да се работи с него.
И след толкова години опъване получи лека индексация към
заплатката. Не беше чак като за бесни празненства, но все беше
нещо. И Иван мина през кварталния магазин за десертчета. От по-хубавите.
Пудингче. В красива кутийка. Чуждоземно. Ей така, да изядат по едно за здравето на шефа. И на Иван. Обаче като се прибра в къщи нямаше никой. Синът му беше втора смяна, съпругата явно беше на кафе с приятелки, а тъщата... Иван не се интересуваше къде беше в тоя момент
тъщата. Най-добрият вариант за него беше да е починала в съня си. Той събираше пари за погребението, още откакто дъртата змия се беше нанесла да
живее при тях.
Целия разказ


Пожар

*Разказът е тежък. Понякога пиша такива, в малките часове на нощта, когато са будни само демоните ми. На смелите приятно четене. Знам, че ще усетите посланието.

Вдигнаха ги около три сутринта. Имаше получен сигнал за пожар. Уж бяха дежурни на смяна, а повечето момчета дремеха. Не и след сигнала де. Пъхнаха се за секунди в огнеупорните костюми и запрашиха с вой към адреса. Разстоянието обаче беше внушително. И те пристигнаха със закъснение. Старата къща с дървена ламперия гореше като факла. Отпред стояха няколко комшии, които гледаха безпомощно, две бездомни кучета, и една жена. Тя пищеше. И се опитваше да влезе в огнения ад. Двама мъже я държаха от двете страни. И двамата плачеха. Пожарната спря отпред и първи от нея изскочи Васил. Той винаги изскачаше първи. Към него се втурна жената и го хвана трескаво с две ръце.
Целия разказ


Кредитната карта

-Господине, искам да Ви предупредя, че този телефонен разговор се записва.
-За да не те напсувам ли?
-Обаждам се от Вашата банка, имате просрочие по кредитната си карта.
-Нима? Не съм обърнал внимание.
-Да, с над два месеца. Кога ще платите?
-Като се стопли времето.
-Не Ви разбрах господине.
-Много е просто, обясни го и на началниците си там в София. Аз съм от морето. Тук
зимата има само вятър. Приходите идват с туристите, а те студено не обичат. Затова ще
чакаме да се стопли времето, да дойдат. Сега разбра ли ме?
Целия разказ


Арес

КАКВО БИ СТАНАЛО, АКО КУЧЕТАТА МОЖЕХА ДА ГОВОРЯТ

-Ставай!
-Махни си муцуната от лицето ми.
-Ако не станеш, ще си пъхна езика в ухото ти.
-Пет сутринта е. И бъди по-тих, ако събудиш жената ще хвърчи козина.
-Много ми се ходи до тоалетна.
-Нали ти казах да не ги ближеш ония боклуци в парка снощи?
Целия разказ